Бизнес

Румен Радев: България трябва да развива ядрената си енергетика при по-голяма яснота и по-сериозни гаранции

  06.06.2024 14:27             
Румен Радев: България трябва да развива ядрената си енергетика при по-голяма яснота и по-сериозни гаранции

Стратегическата автономия на ЕС в световен план е непостижима без достъпна и прогнозируема цена на електроенергията, подчерта президентът на международния форум на БУЛАТОМ

ългария трябва да бъде много внимателна и да изисква да знае каква ще е крайната цена при изграждането на нови ядрени мощности, защото те се започват при едни условия, но приключват след 15-20 години при съвсем други финансови параметри. Ще работя с българските правителства и парламент да имаме по-голяма яснота и по-сериозни гаранции". Това заяви държавният глава Румен Радев на международната ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ вчера вечерта, която се организира ежегодно от Българския атомен форум (БУЛАТОМ).

Президентът посочи, че след дълги години има политическа воля България да развива своята ядрена енергетика, но би желал да види продължение на процеса, започнат от служебния кабинет с премиер Гълъб Донев през есента на 2022 година. Тогава служебното правителство подписа споразумение с „Уестингхаус“ за диверсификация на ядреното гориво и взе решение „Фраматом“ също да доставя ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, което обаче все още не е реализирано.

България има правото да изисква и да избира, за да постигнем най-добрите условия за горивото на АЕЦ „Козлодуй“ и да имаме истинска диверсификация, посочи президентът. „Ако говорим за конкуренция, която е в основата на пазарната икономика и на нашите европейски демократични ценности, би трябвало да има конкуренция. И трябва да се поставят на масата всички възможности, лицензи, срокове, локации, цена, гаранция за ядрен риск и т.н.“, подчерта още държавният глава.

Президентът отбеляза още, че няма претенцията да бъде „на нивото на „ядрените физици“ в българския парламент, където работят най-видните учени в областта на ядрената енергетика, които само за няколко часа взеха решения как точно да се развива ядрената енергетика в България и с точно какви технологии“. Румен Радев добави, че остават въпросите кой, как и по каква методология, по какви научни методи и анализи взема решенията, които предопределят бъдещето на българската енергетика и как се спазва принципът на конкуренцията.

Държавният глава изрази удовлетворението си от българския екип, който работи в АЕЦ „Козлодуй“ и развива ядрената енергетика като стратегически отрасъл на икономиката, включително и с български технологии. Строителството на нов блок на атомната ни електроцентрала отваря възможности за нови хиляди работни места и за допълнителна трудова заетост след неговото завършване, напомни още президентът. Строежът на нови ядрени мощности дава и тласък на образованието и науката, защото се използват върхови технологии и допринася за социално-икономическото развитие на целия регион. Във връзка с това държавният глава призова при изграждането на новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“ колкото е възможно повече дейности да бъдат изпълнявани от български компании.

Всички тези процеси могат да бъдат успешни само ако имаме по-интензивно сътрудничество с нашите чуждестранни партньори, обмяна на опит, технологии, знания, така че да имаме висока ефективност, при гарантирано качество и доколкото е възможно намаляване на ядрения риск и гарантиране на високи нива на безопасност“, посочи Румен Радев. Във връзка с това президентът открои следвания подход от други европейски държави в ядрената енергетика чрез внедряването на малки модулни реактори за постигане на енергийна независимост.

По думите на държавния глава в близък и средносрочен план, докато бъде достигнато желаното бъдеще на почти нулеви въглеродни емисии, ядрената енергетика остава незаменима и България трябва да продължи да я развива. В същото време амбициите за постигане на климатична неутралност до 2050 г. съвпадат с тенденцията за рязко покачване на търсенето на електрическа енергия с преминаването от фосилни горива към електрификация на всички отрасли от икономиката, транспорта, промишлеността, строителството, бита. Това също повдига въпроса за ролята, мястото, задачите, функциите и перспективата на ядрената енергетика и нейния потенциал за постигане на енергиен баланс.

Президентът припомни за европейските дебати преди няколко години за включването на ядрената енергия в таксономията на ЕС, когато намеренията за преход към зелена икономика прераснаха в императив към държавите за отказ от базови мощности. Държавният глава открои позициите си, отстоявани последователно на заседанията на Европейския съвет през 2021 г., страната ни да не бъде притискана да се отказва от подобни базови енергийни мощности, преди да има разработени, внедрени, усвоени и достъпни технологии за съхраняване на енергия от възобновяеми енергийни източници. По думите му именно намирането на решения за съхраняването на енергията от възобновяеми източници е ключът за прехода към зелена икономика, но строежът на ВЕИ изисква наличието на много земя, а в България земята е изключително ценен ресурс и по силата на Конституцията ясно е отредено за какво и как да се използва тя. Румен Радев напомни, че българският парламент прие наложеното от него вето върху използването на плодородна земя за строежа на ВЕИ, което отново подчертава значението на ядрената енергетика.

Не можем да постигнем стратегическа автономия на ЕС без устойчива, достъпна и прогнозируема цена на енергията, подчерта в изказването си Румен Радев и открои големите ценови дисбаланси в някои европейски държави на дневна основа, които са се отказали от базови енергийни мощности. Президентът посочи и че ЕС няма как да се конкурира с другите големи стратегически играчи в дългосрочен план, където електроенергията и природният газ са няколко пъти по-евтини и гарантират стабилността на своите икономики, защото могат да прогнозират за месеци и години напред каква ще бъде цената на енергията. В същото време ЕС залага да постигне стратегическа автономия с изграждането на ВЕИ мощности, при което 98% от слънчевите панели, които внася, идват от една-единствена страна – Китай.

Вследствие на енергийната и икономическата криза ние започваме да осъзнаваме по трудния начин, че освен чиста природа значение има и жизненият стандарт на европейските граждани, трудовата заетост и конкурентоспособността и не можем да пренебрегваме едното заради другото“, заяви Румен Радев. Държавният глава открои значението на т.нар. ядрен алианс в Европа, в който водеща роля поеха Франция и България и с подкрепата на още осем европейски държави успяха да постигнат ядрената енергетика да остане в таксономията на ЕС, а инвестициите в нея да се признават за устойчиви и зелени. Президентът подчерта и значението на подписаната през декември м.г. в Дубай на Световната конференция на ООН по измененията на климата декларация от 20 държави от 4 континента за утрояване на производството на електроенергия от ядрени централи до 2050 г. Днес в световен мащаб съществуват около 440 ядрени реактора, осигуряващи приблизително 390 гигавата (GW) мощност, като същевременно други повече от 100 реактора са планирани или в процес на изграждане. Между 2025-2040 г. обаче много съществуващи мощности ще достигнат края на планирания си жизнен цикъл и ще трябва да бъдат затворени и изведени от експлоатация.

За първи път производителите на енергия от атомни електроцентрали се обединихме на международно ниво в Дубай, за да се противопоставим на предразсъдъците по отношение на ядрената енергетика и в това е най-големият успех – да се признае ролята на мирния атом за бъдещето на планетата“, заяви президентът Румен Радев. Държавният глава подчерта също така, че България е горда, че има половин век опит в безопасна, стабилна, надеждна експлоатация на ядрени мощности и то изцяло със свои висококвалифицирани кадри, чиито професионализъм и експертиза трябва да бъдат в основата на тяхното развитие в бъдеще.

Вижте още от ядрената конференция на БУЛАТОМ

Източник и снимки: 3e-news.net/bg 



Грандиозен АРТ Фестивал на крепостта баба "Вида"
Покана за набиране на проекти по Програмата за сътрудничество със Сърбия
Семейни фирми, занаятчии и творчески индустрии от Монтана могат да се възползват от финансова подкрепа
Двама историци и художник са почетни граждани на Монтана
Районен съд - Враца остави в ареста обвиняема за закана с убийство и причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие
Районен съд - Враца остави в ареста обвиняема за закана с убийство и причинена лека телесна повреда в условията на домашно насилие