Събития

Време е за реалибитация на Димитър Чабуклийски

  30.09.2023 12:00             
Време е за реалибитация на Димитър Чабуклийски

„Конкурент“ продължава да Ви среща в традиционната си рубрика с врачани, отдали живота си на своя град, но забравени от днешното поколение. Такава е следващата история – и тъжна, и зловеща за едно отминало време, което не бива да забравяме!

 

Димитър Чабуклийски е талантлив музикант-флейтист и композитор. 

Роден е на 10 март 1928 година във Враца в работническо семейство. 

Завършва Българската държавна консерватория със специалност флейта при проф. Никола Стефанов. Професорът оценява високо таланта и качествата на Чабуклийски и при дипломирането му подарява сребърна флейта. Военната си служба отбива в Ансамбъла на Строителни войски. Свири за кратко време в Народната опера-София. Връща се в родния си град и през 1955 г. се жени за Мария Тошева, имат една дъщеря. Димитър Чабуклийски е един от стълбовете на Симфоничния оркестър във Враца. Проявява се като много талантлив музикант и композитор. Свири на няколко инструмента. Композира музика към спектаклите в театъра. Той е създател на химн на Враца. Преподава уроци по музика на деца. Димитър Чабуклийски е един от основателите на Врачанската опера през 50-те години, едно забележително явление в културния живот на града.

Според съвременниците Димитър Чабуклийски бил много добър и чист човек, весел, прям, честен и винаги на всеки казвал в очите какво мисли. Имал чувство за хумор, обичал майтапите, разказвал вицове, включително и политически. Веднъж казал на един от партийните велможи по това време: „Вие нали по професия сте обущар, можете ли да ми вземете мярка за едни обувки?“

Арестуван е ден-два преди 1 май 1961 г. и веднага е изпратен в лагера край Ловеч. На семейството му не е дадена никаква информация, освен че е пратен на място, „където здравите се разболяват“.

Доведен във врачанския градски съд по друго дело, той споделя на режисьора Димо Братованов, че е в концлагер и сигурно няма да се върне жив. И че е попаднал там, след като се е скарал с тогавашния първи секретар на Окръжния комитет на БКП.

Осъден е от първоинституционен съд за игра на комар на два месеца, но без присъдата му да е влязла в сила е изпратен в ловешкия лагер. В неговото досие от лагера не е открито предложение за въдворяване, има само заповед за изпращането му там.

Умира на 3 ноември 1961 година. Според смъртния му акт, като причина за смъртта са посочени „контузия, счупване на 4-о, 5-о о 6-о ребро и счупване на левия крак“. 

Дълги години един талантлив врачански музикант, станал жертва на зловещия лагер край Ловеч, тънеше незаслужено в забвение.

 

Използвани източници: 

* Уикипедия; Христов, Христо. Секретното дело за лагерите. София, ИК Иван Вазов, 1999, с.59.

Снимка: Lostbulgaria.com:

Врачанският симфоничен оркестър (1957). На предпоследния ред вторият отляво е Димитър Чабуклийски.