Георги Александров
Николай Иванов е роден във Велико Търново. Завършил е ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“. Автор е на поредица от книги, сред които: „Георги Измирлиев“, „Литургия за непокорните“, „Георги Обретенов“, „Последните дни на Стефан Стамболов“, „Нови факти за Васил Левски и Стефан Стамболов“, „По следите на Велчова завера“, „Нови доказателства за гроба и костите на Левски и Бенковски“, „Ролята на евреите за въоръжаването на Ботевата чета“, „Убиецът на Ботев. Нови архивни документи“. С книгата си „Нови документи за гроба на Ботев“ той се надява да сложи край на мита, че Враца и врачани не са отдали почит на Войводата през годините.
Г-н Иванов, какво съдържа книгата ви?
Това е повратен момент за историята, за тълкуванията за смъртта на Христо Ботев и за неговия гроб. Смятам, че след излизането на моята книга вече никой не може да се прави на „разсеян“, а трябва са се направи нужното усилие, за да бъде разплетена истината до края. До този момент много хора с опит и изследвания по темата – като бившия директор на врачанския музей Иван Райкински, историкът Валерия Терашоева и много други, не са имали достъп до документите, които отпечатвам в книгата си. Именно тези документи са повратната точка. Точно те дават отговорите на всички въпроси – от кого е убит Ботев, къде са погребани костите му… Всички изследователи преди мен не са виновни, че документите са били укрити! Вие вече държите в ръцете си книгата „Нови документи за гроба на Ботев“, която е документален и обективен разказ на свидетели на събитията от преди 147 години.
Какво има в тези документи?
Става дума за показания, взети от надеждна комисия. На първо място това са твърденията на Петър Мазнов, който е първи братовчед на Димитър Мазнов, в неговата кошара е нахранена Ботевата чета. Петър е разпитан от комисия към читалище „Развитие“ през 1934 г., когато е на 72 години. В разкритията е посочено, че Петър е помолен от дядо Вълко Очиндолски да се грижи за стадото, докато той сввърши една работа. Това се случва на 4-ия ден след убийството на Ботев в Балкана. Петър се е върнал от конака, където вече е разпитан от турците. Отива да търси братовчед си, но намира само дядо Вълко Очиндолски. Възрастният човек го моли да пази стадото, докато той се погрижи за костите на „Войводата, дето го уби черкезина“… „дека сега ги кинат орлите по скалите“. Взема мотика, кирка и отива на лобното място на Ботев. Събира костите /или това, което е останало от тялото след орлите/ във връхната си дреха, прави от тях бала и ги качва на магарето. Слиза към Манастирски дол, като избира най-дългия път, по който има най-малка вероятност да бъде срещнат от турци или овчари. Там, до зида на църквата „Св. Троица“ той изкопава плитък гроб и полага костите на Войводата. Дядо Вълко не дочаква свободата, бил болнав и умира през 1877 г. Но разказва на селяните от Медковец, Вачо Пиронков, на Благой Димитров. Така започват да организират на гроба на Ботев помени, които са след освобождението – има данни, че са от 1879 г. Ботевият четник Никола Обретенов става околийски началник на Враца през певиодда 1882-1883 г. Именно той забранява молебените да се провеждат в Манастирски дол, а почитта към Войводата започва да се отдава на лобното му място – край Околчица. Ето в това е вината на Обретенов, който през годините е обвиняван за убийството на Ботев. Ако Никола има някаква вина, то това е това, че премества центъра на почитта към Войводата – от тясната клисура на Манастирски дол горе на Балкана. Това е грехът на Обретенов.
В книгата си пишете, че отрязаната глава на Ботев е погребана в църква във Враца. Това истина ли е?
Турският аскер донася във Враца не 7, а 8 глави, набучени на колове. Едната от тях е на Ботев. Това го разбираме от показанията на Вачо Пиронков, който е признал, че е видял главата на Войводата и я е разпознал – като тази от календарите, на които е изобразяван Христо Ботев. Главите са били забучени край часовника, а след като са престояли няколко дни, са били хвърлени в реката. По това време на годината река Лева е буйна. После, когато свещеникът Гено и неговата клисарка баба Съба ги изваждат от реката, намират не 8, а 7 глава. Вероятно едната е отнесена от буйната река. Можем само да гадаем дали изчезналата глава не е на Ботев. Черепите са погребани на южния вход на църквата „Св. 12 апостоли“. Първоначално са били заровени на друго място, но после са препогребани от Мика, дъщерята на баба Съба, и над тях има само една тънка бетонова замазка. Въпрос на воля е тези черепи да бъдат отворени от подходящи специалисти и чрез ДНК анализ да се докаже, дали една от тях е на Христо Ботев. Седемте тела на обезглавени Ботеви четници наистина се намират в двора на църквата „Св. Възнесение“. Те са докарани с волски каруци. В двора на храма са засадени 2 дървета, за да е ясно къде са погребани.
Говорите за потулени документи – кой ги е скрил и защо?
Трябва да ви върна през 1944 г. На 24 януари Враца е бомбардирана, а фасадата на читалището е отнесена от една невзривила се бомба. До скоро се е смятало, че пораженията са засегнали сбирката на Димитър Бучински – разпити на свидетели, очевидци и хора, запознати с Ботевата чета. Днес вече е ясно, че протоколите от разпитите, извършени през периода 1934-1940 г. не са унищожени, а грижливо пазени от Бучински. Той опитва да ги предложи на БАН, но от там отказват да ги издадат и да го впишат като съавтор на едно сериозно изследване. Въпреки всичко, документите продължават да са в БАН, където аз стигнах до тях. Странно е защо Бучински не е разклил, че през 1938 г. при него идва Мика Иванова, която е разказала, че е погребала 7 глави в църквата „Св. 12 апостоли“. Той все пак е публикувал част от тези факти – на 19 март 1960 г. във в. „Труд“ има разказ от тази свидетелка, озаглавен „Възможно ли е да се открие черепът на Христо Ботев?“. Шест години по-късно – през март 1966 г. той е принуден да предаде документите си в БАН, но те така или иначе не виждат бял свят.
Оборвате тезата, че във Враца са забравили за Ботев след Освобождението?
Моята книга убива този мит. Доказателства за това добиваме от разказа на Никола Димитров, син на местния народен представител Димитър Димитров, който още през 1879 г. е започнал да търси лобното място на Войводата, неговият гроб.
Какъв ефект очаквате от Вашата книга?
Очаквам държавата да отпусне средства за археологически разкопки в Манастирски дол, за да се установи къде точно са погребани костите на Христо Ботев. Това може да се докаже лесно чрез сравнителен ДНК-анализ. По-лесното усилие е да се разкопаят тези 7 черепа, които се намират в храма „Св. 12 апостоли“ и отново чрез ДНК да се докаже дали един от черепите там не е на Войводата. Надявам се, че отнесената от река Лева глава не е била на Войводата. При всички случаи обаче гробът на Ботев трябва да бъде обозначен, трябва да се сложи плоча, да има знаци за пътя до него. Ние не можем да се крием повече по този въпрос: Българите заслужават да знаят къде почиват костите на Ботев.
