Мда-а-а… беше дълга раздяла. Тази година съм като копривата – грейна слънчицето, времето се стопли и ето ме пак. Или като Мартенския заек. Той, Мартенският заек, освен че е персонаж на Луис Карол от двете книжки за Алиса, е и част от католическите обичаи за Великден, но, дето се вика, това е съвсем друга бира. Ще му дойде времето и на Великден, няма къде да ходи. Календарът не прощава никому. А и виното нещо застрашително започна да намалява, та няма какво да се прави вечер, в извънработно време, освен да си играя с думичките. Щото, както разправя Бърнард Шоу, бях свободомислещ, преди да ме научат да мисля. А и друго има – преди няколко дни, когато откъм север започна да нахлува поредното море и куп села в Монтанско останаха без питейна вода, жител на село Охрид изтърси убийствено добрата фраза “Кой посред зима ще пие вода – още си имаме винце в бъчвите”. Трябва да кажа, че няма да се занимавам с гилдията. Може да се приеме, че не ми е интересна. Оставям настрана факта, че гилдията ни е обявила, общо взето, студена война, а аз трябва да се правя на Швейцария. Демек, да спазвам неутралитет. Няма как, нареждане свише. Що написах “свише” – не знам. Но така или иначе – томахавката вече е заровена, боичките от лицето са измити. С лулата на мира не знам какво ще се прави, щото пусти акциз на тютюна, ама и на него ще му намеря колая. Това, дето “Ройтерс” предаде, че пушачите имали по-нисък коефициент на интелигентност от непушачите, е бошлаф. Агенцията се позовала на някакви специалисти от медицинския център “Шеба” в Тел Хашомер, Израел. То затова теорията на вероятностите е измислена от пушач, щото е бил с по-ниско IQ. Важното е човек да не вярва кой знае колко на докторски внушения. Медиците се занимават с болни хора и не са наясно как стоят нещата със здравите. Оня ден, на националния празник, наистина бях изненадан. Толкова народ по улиците на Враца не бях виждал. Току-виж, дошъл ни акълът и станем народ като хората. Процесът на освобождаването обаче е сложна работа. От край време, още когато е съществувало робството, робът не мечтае за свобода, а за собствен роб. Та в този ред на мисли, ето какво става след включването на българските земи в състава на Османската империя. Ликвидирани са държавата като институция и органите й. Елитът на нацията е унищожен, в повечето случаи, за по-сигурно – на бесилото или на дръвника. Държавната администрация – също. Българската църква остава без патриарх. Собствеността върху земята преминава в ръцете на османските институции, откъдето е прехвърлена на валиите. Чрез убийствени закони и калпава политика народът е сринат в най-долната категория. Резултат – българското население при Освобождението е около 4 милиона – толкова, колкото е било 5 века по-рано. За сравнение – англичаните в края на XIV век са горе-долу колкото българите по същото време, а 5 века по-късно вече са 18 милиона. Стана по-сериозно, отколкото исках, но е така. Но пък какво се случва насетне? Тъкмо България някак си се отърси от робството, дойде 9 септември 1944-а и всичко се повтори в същия ред. След 10 ноември 1989-а, тъкмо когато хората си поеха глътка свободен въздух – айде пак. И те ни отново 5-6 милиона човеци. Това вече не е история, а съдба. Колко такива дати са необходими, за да се затрият българите като народ? Отговора го е дал самият народ – веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път стомната се чупи. Та днешните политици, колкото да се пънат, не могат да надскочат нивото на нацията. Повечето от тях се бият в гърдите, че щели да оставят следа в българската история. Сигурно. По правило хората оставят следи от себе си навсякъде. Включително и на седалките на колите си. “България на три морета” е лозунг, който винаги ме е озадачавал. Ние с едно не можем да се оправим, а три какво ще ги правим, не ми е ясно. Но човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. Дето разправя Любен Дилов-син, “Великобритания е велика, защото е мечтала за седемте океана, а не за три морета или солунската митница”. Всъщност, “България на три морета” се скандира най-вече в кръчмата. С напредването на вечерта броят на моретата се увеличава право пропорционално на броя на изпитите чаши, та можем и да ги стигнем британците. Зер те толкова не могат изпи. Сега, ако някой не е съгласен, че океаните на кълбото са седем – ще спорим до край. То и аз останах изненадан, като проверих. Верно са седем – Северен ледовит, Северен Атлантически, Южен Атлантически, Тих, Северен Тих, Южен Тих и Индийски океан. Кой разправя, че в Българската академия на науките не работели? Малко труд ли се иска от четири океана, колкото съм ги учил аз навремето, да сътворят цели седем парчета? При това без да предизвикат катаклизми и прочее кавъри на филма “2012”. Дето се вика, направо си е “дзън”. А същите учени обявили туй новооткрито слово “със старозагорски произход” за дума на 2010-а в България. Значението й било “особен вид изкуство, което се създава основно сред група последователи чрез определени ритуали и е плод на лидерско призвание, съчетано с колективни съзидателни усилия”. Пълните резултати от изследванията за смисъла на “дзън” щели да бъдат обявени на 11 март. БАН-аджиите по тоя начин отговарят на Оксфордския речник, който обяви за дума на 2009-а “yunfriend”. В превод е “разприятелявам”, каквото и да означава това. Според мен, “дзън” е звукът, който се чува, когато удариш някого по главата с лопата. Мисля, че не съм далече от истината какво точно е предизвикало глобалните разсъждения около произхода на думата. А може някой “феодален старец”, според определението на Симеон Дянков, да е настъпил мотиката и очилата му да са поели удара. Все си е “дзън” отвсякъде. Думите имат собствен живот, който не зависи от човека, дето ги е написал. Но има и идиоти, които, ако бяха строители и редяха тухлите така, както редят думите, щяха да предизвикат архитектурен световъртеж. Понеже съм на историческо-освобожденческа тема, ето как Иван Вазов описва в “Под игото” епизода със заптиетата, които търсят Бойчо Огнянов в черквата. “Преобърнаха всичко, изгледаха всички кътове, които биха послужили за убежище…”. Професорът от Софийския университет Валери Стефанов, който си е създал славата на капацитет в литературата, го превежда по перфектен начин – “Наясно с огромната скривалищна потентност на сградата, преследвачите скрупульозно инвентаризират подозрителните зони”. Мисля, че при тоя професор е имало “дзън-дзън-дзън”. Щото само два пъти не е достатъчно. Иначе е интересно не само около събитията по 3 март, а и в държавата като цяло. Най-после генерал Любен Гоцев беше заменен с нещо по свежо – Алексей Петров. Щото тия от групата “Монтерей”, като видят жена, вече не реагират адекватно – вместо да го вдигнат, те се насират. Но и в тази ситуация сме уникална страна. Навсякъде в света гущерът къса опашката си и му пораства нова опашка. У нас гущерът къса опашката си и от нея се появява нов гущер. А на другия му пониква нова опашка и си остава гущер, не става нещо друго. Айде чао! До следващия път, ако е рекъл Господ.